Zero to Hero с Константин Иванов

ZERO TO HERO е поредица представяща героите на Trail Series и техните истории свързани с бягането. Поредицата е подкрепена от TechPods.

Представи се накратко.

Казвам се Константин Иванов и съм от Ямбол, но от няколко години живея в София, където работя като програмист.

Кога започна твоето пътешествие в света на бягането?

Никога не съм обичал да бягам. Дори и да вървя дълги разстояния. А бе типичния мързел, който отива до най-близкия магазин с колата. Падах си единствено по фитнеса и не излизах от там близо 8 години, като бях достигнал 105 кг и в същото време си мислих че, съм много fit. До в момента в който, един англичанин не ми стана колега и не ме нави да потичаме 5 км в Борисовата градина (за което ще съм му благодарен винаги). След като на три или четири пъти се наложи да вървим за тези 5км, разбрах че формата ми е много зле, но в същото време адски ми хареса.

Затова намалих фитнеса до минимум и започнах да го придружавам в Борисовата 2 3 пъти седмично.

Кога беше твоят първи Zero момент в бягането?

Zero моменти съм имал доста и ще имам още доста. Един такъв е точно първото ми бягане в което разбрах колко съм зле. Но по-запомнящият се момент е моя сблъсък с Хонг Конг 100. След няколко успешно завършвани ултри в България (до 100км), реших че съм достатъчно подготвен и къде на майтап, къде на сериозно се записах за лотарията на Хонг Конг 100. Те пък взеха че ме изтеглиха.. И така се озовах в джунглата около Хонг Конг тотално неподготвен за безкрайните баири със стълби и също толкова стръмните надолнища. След като нощта и студа ме хванаха в един от най-гадните участъци (около 67-69км), извадих късмет да срещна спасители които помагаха на двама бедстващи (единия бил около един час в безсъзнание до моето пристигане). След едночасово спускане с помощта на спасители до чакащите ни линейки, завърши моето китайско предизвикателство.  

Кой беше твоят HERO момент в бягането?

19 Август 2017. Три месеца и половина след моя първи “сблъсък” с Борисовата, същия приятел ме нави да се запиша на Орехово ултра (53км). Думите му бяха “easy peasy брат”, “няма никакви баири”, “вече бягаш 5км без да вървиш” и тн. Адски неподготвен с милиони болежки и без много сън, се озовах на старта на това състезание. Притеснение и вълнение, адреналин, родопска гайда, черешов топ даващ старта… само една дума може да го опише – Вълшебно! След това разбира се следваха адски мъки, болки, мазоли, псуване и тогава дойде “The golden hour” (12-тия последен час на състезанието). Въпреки всичко, тичах към финала със сълзи в очите (от радост и болка) и вътрешно знаех че съм намерил моето ново хоби, страст, любов, начин на живот.  

Как бягането ти помага във всекидневния и офисния живот?

След над 10 години в програмирането, първата дума която ми идва е – освобождаващо. Чувството след натоварен работен ден, да се озовеш по някоя пътека във Витоша е уникално. Забравяш за всички проблеми и грижи в офиса и вкъщи и просто тичаш. Благодарение на участието на ултра маратони, успях да се подобря и в професионален план – научих се да проучвам и планирам по-добре и да устоявам психически на всякакви трудности.  

Какво би посъветвал хората на етап ZERO?

Зависимост от целите на човек, може винаги да е в ZERO момент и винаги да е недоволен от себе си. Но независимо от тяхната цел – подготовка за състезание, от здравословни съображения, просто за раздвижване, отслабване и тн., всеки който е започнал да тича, вече е HERO! За вашите приятели, за вашето семейство, за вашето тяло, вие вече сте герои! Да, днес може да не сте постигнали целта която сте си поставили, но самото започване и преследване на тези цели е нещото заради което имате моя respect!