ZERO TO HERO С Христо Цветков
ZERO TO HERO е поредица представяща героите на Trail Series и техните истории свързани с бягането. Поредицата е подкрепена от TechPods.
1. Представи се накратко.
Казвам се Христо Цветков. Всички без Коцев и мама, когато е ядосана, ми викат Ицо. Работя като програмист, а в свободното си време пактичам. Списвам една страница във фейсбук, там може да прочетете повече за мен. (Ицо пак тича)
2. Кога започна твоето пътешествие в света на бягането?
Започнах да бягам през 2015 година, когато все още думата “тичам” не беше нарочена. Един добър приятел ми спомена, че бил бягал 10 км, което едновременно ме впечатли и подразни. “Как така тоя Банкин, дето с нищо не е по-спортист от мен, е направил нещо толкова трудно, пък аз не мога?”. С тази мисъл и малко повече от нужното количество състезателен хъс, след няколко тренировки, завърших първото си състезание – Панчарево 10к ’15. Обаче ново двайсе’ – пак този същия Банкин, чул че през юни, някакви хора минавали по 100 км около Витоша за 1 ден. “Нечовешко”, казах си. Отидохме, избедствахме ги и на финала си мислех, че по-трудно нещо не може да има на тоя свят. Исках да го направя пак, но по-добре. За нещастие обаче, в следващите 2 години, макар да исках, нямах желание и с едва 1-2 тренировки в седмицата, не прогресирах съществено. След поредното бедстване, на Пирин Ултра ’17 претърпях душевен катарзис и след финала реших, че или ще се занимавам сериозно с този спорт, или ще спра да си губя времето. От тогава, вече близо 2 години бягам на половин работен ден (само като време, не получавам пачки по стотачки за усилията).
3. Кога беше твоят първи Zero момент в бягането?
Първата ми Витоша 100. Сега е сравнително лесно някой без никакъв опит да научи полезни неща преди да стартира, но през “далечната” 2015, в зората на “Бягане за здраве” и “Ултрамаратонци”, не се намираха лесно гърчописи и списъци със съвети. Всъщност, може да са се намирали, но аз нямах представа, че трябва да ги търся. Знаех, че стартираме от Бояна и финала е след 100 км. Смътно бях запомнил някои от пунктовете, нямах часовник или телефон който да ми казва колко остава. Не знаех че трябва да се храня или да пия вода. Като се върна назад, не знам с кой акъл съм се записал, нямах никаква представа в какво се забърквам. Още на Чуйпетлово вече бях почнал да съжалявам, а от Брезите до финала си поплаках не веднъж и дваж. След това премеждие, почнах да чета всичко, което ми попадне за ултрите и видях колко по-приятно може да е едно състезание, ако не правиш глупости. Това беше и една от причините да започна “Ицо пак тича” – нямаше нужда приятели и познати да ходят в онова тъмно място, от където аз едва се бях върнал, топлата вода вече беше открита.
4. Кой беше твоят HERO момент в бягането?
Ако говорим за момента, в който за пръв път се почуствах, сякаш съм постигнал нещо значимо в спорта, то това по всяка вероятност бе целуването на стъпалото на Леонид, в Спарта. Не си мислете, че имам фетиш към мъжки крака, просто това олицетворяваше завършването на Спартатлона – най-висшата и мечтана цел за всеки любител на шосейните ултри. Беше задача от огромна величина за тогавашното ми “аз” и процеса през която преминах в едногодишната подготовка за този момент даде голям тласък на бегаческата ми кариера. От тогава, успях да счупя няколко национални рекорда (12ч, 24ч, 100 мили), както и да бия Сашо Спасов на ядене, по време на Витоша 100, но онези 30 часа в окото на гръцкия ураган, ще ги разправям докато съм жив. (Линк към статията за Спартатлона)
5. Как бягането ти помага във всекидневния и офисния живот?
След 24 часово състезание на писта, 4 часова ултраскучна среща я изтърпявам без проблем и питам за още. Шегата на страна, в ултрите виждаш, че нещата не винаги са толкова зле, колкото изглеждат в момента и че баира все някога ще свърши. Ставаш малко по-смирен и се опознаваш по-добре от шестокласник с празен апартамент и много свободно време. Черното спира да е чисто черно, а бялото малко посивява. Спирам с цветовите аналогии, че леля Мария от рекламата на Бонукс, тича насам с една кутия прах за пране.
6. Какво би посъветвал хората на етап ZERO?
Ако тръгнете по пътя на ултра джадаите, правете го умно, а не на инат. Много хора могат да изходотичат някое дълго състезание и да се хвалят колко неподготвени са били (включително Ицо от 2015та). Малко от тях имат куража и желанието, да се захванат сериозно и да се подготвят подобаващо, а удоволствието от този процес е несравнимо. Ако пък ви се тича за здраве, не се прехласвайте по тенденциите за участие в състезания, само защото някой ваш добър (пък макар и глупав) приятел го е направил (отново Ицо 2015та). Гледайте си кефа – бягането, тичането и припкането са само инструмент за това да се чувствате добре.